начало » Община Белово » Габровица

Положение. Това са две селища, разстоянието между които е само един километър. Те имат общ произход и представляват едно цяло не само в административно отношение, но във всяко друго поселищно отношение. Подобно на с. Момина клисура   те се намират в Моминоклисурския пролом, но в качалото му на 2 км от  Костенското поле Габровските ханове са разположени в самия пролом, главно върху 6—7 метровата тераса на Марица, гдето в последната се влива р. Габровщица, при надморска височина 470 м, а селото Габровица — на 1 км югозападно над Хановете, в старата част на пролома, в долината на р. Габровщица, гдето в нея се влива Белов дол. Надморската височина на с. Габровица е 500 м.
Габровските ханове в пролома са на стария Босненски път, а днес на международния шосеен и железен път Белград — София — Цариград. Спирката на железния път в Хановете се нарича Бойка. Чрез тези пътища селото и Хановете се свързват с Пазарджик, до който разстоянието е 40 км. Хановете и селото са най-далечните селища  на запад на Пазарджишко.
Съседни села на Хановете  и село   Габровица   са   Гара  Сестримо, с. Сестримо, с. Костенец, гр. Костенец и с. Голак.

Природни условия

Релеф и геоложки преглед. Землището на Габровица се простира от двете страни на Марица и пролома и, подобно на това на с. Момина клисура. Релефът му е повече от хълмист — планински. Проломът започва да се стеснява тъкмо при Хановете с дълбочина 90—100 м. Изграден е от кристалинни шисти със сменливк партии от кристалинен варовик. На север от пролома в Средна гора изпъкват височини 600—700 м, разкъсани от река Дълбочина и нейните съставни части, които събират водите си от Голашките височини. Тези средногорски височини са изградени от кристалинни шисти и само на югоизток към гара Сестримо - от кристалинен варовик.
       На югозапад от пролома на Марица към Родопите, именно до стръмния им разселен и навлачен склон, следва хълмистата стара част на пролома с плоски височини, като Чифлика (606 м), Трифонов връх (660 м) и др. Самото село е разположено в една котловинка, образувана от вливката на Белов дол в р. Габровщица. Тази котловинка е изградена от плиоценски пластове, в конто са включени известните ни лигнитни въглища. Пластовете на последните в по-голямо количество се намират на север в дола на съседната речица Раклеш.
На югоизток от Габровица, докъм дола на р. Войняговица, се намират мрамори, а навътре към Родопите — кристалинни шисти с много процепи и разседи, гдето са открити жили от халкопирит и порит. До стръмния склон на Родопите се простира ивица от палеоген, идва ща от   съседното   Костенско   поле. В   самите   Родопи   е в. Арамлия (1537 м) и др.


Хидрография. Най-голямата река тук е Марица, над която са построени Хановете, но без стопанско значение. В средногорската част на землището на Габровица най-голямата река е Дълбочица. В родопската част на землището на Габровица най-голяма река е Габровщица и притокът й Белов дол. Те са по-малки от Яденица и Крива рeка, защото извират от северните склонове на Родопите и събират малко вода от периферната част на последните, през която протичат. Само при проливни дъждове отчасти наводняват селото. Над селото на тях имаше по една воденииа, а под селото още четири с по два камъка. Днес е останала само една. На Габровщица имаше и една дъскорезница, както и три на Крива река вътре в Родопите, които вече не съществуват. Южно от Габровщица е по-малката река Войняговица. Такава е и р. Раклеш. Твърде хълмистият  терен на землището на Габровица мъчно се поддава на изкуствено напояване.
        Вода за пиене се черпеше от кладенчета в околността на селото, чиято вода се събира от изворчета (Сераджовец, Асеновец и др.) във варовикови скали при основа от кристалинни шисти. Обаче от 1943 г насам селото се снабдява с вода чрез модерен водопровод от извора „Чучура", 3 км югозападно от селото.
       В климатично отношение  село Габровииа в своята котловина е на завет от ветровете, а Хановете са изложени на проломния вятър. Град бие рядко.
Растителността в землището на Габровица, подобно на тази в землището на с. Момина клисура,  е извънредно разнообразна. Цялото землище на мястото на някогашни едри гори е осеяно от групички храстови гори с различен състав, главно дъб, но и много габър, който е дал името на селото и Хановете. Между тия храстови горички особено по равнището, е пръсната работна земя — ниви и ливади. Едрите високостъблени гори от бук и иглолистни дървета са във вътрешността на Родопите.

Историко-географски  преглед

Възникване и име. За поселищните   отношения   в   землището   на  с. Габровнца и Габровските ханове в древно време трябва да споменем десетте тракийски могили, които се намират на запад от селото, в съседство с Костенското поле. Не ще съмнение, че те са във връзка с тогавашни тракийски селища.
      Много добре се знае, че Хановете са по-старо селище от селото. Като сигурно може да се приеме, че те са българско средновековно селище. Те са проходно — попътно селище, както Момина клисура, чието зна¬чение не отслабва и през турската епоха. Къщите на Хановете са били построени от двете страни на устието на Габровщица в Марица, затова селището се е делило на Горно — на запад от Габровщица, и Долно — на изток от нея. Тези две части на селището се свърз¬ват чрез стар мост от турско или по-старо време. Горното се простира¬ло по на запад от днешните Ханове, гдето проломът се разширява. Над това средновековно селище се намират основите на черквата му. Там днес населението ходи на събор с курбани на Спасовден, без да се знае дали черквата действително се е наричала „Св. Спас". Над Горното село се намират старите му гробища, гдето са и новите
Срешу Хановете наляво от Марица изолираната височина се нарича Градището с основа вероятно от средновековна крепост за охрана на пътя. В полите на Градището се посочва Петрова черква, но няма остатъци от основи от такива. В турско време, изглежда, през Кърджалийската епоха, при Хановете е била построена двуетажна кула - стражарница за охрана на пътя от турски пазачи. Интересно е, че въпреки значението на Хановете за охрана и поддържане на важния път   тяхното население не е привлечено от турската власт, като дервентджийско — „харбалии", каквито са били моминоклисурци.
        През втората половина на XVIII в., когато много турски войски минават по пътя, и после през кърджалийската епоха  населението на Хановете е много притеснявано, затова част от него избягало навътре в планината и постепенно създало днешното село Габровица, както моминоклисурци създават Дъбравите. Може би бежанци и от другаде са взели участие в основаване на селото. Основателно се посочва още една причина за бягството от Хановете, именно — епидемична болест. Както ще видим, много родове са разделени — имат семейства и в Ханове те, и в селото. За не радостното състояние на Хановете дори през XIX в. говори в 1862 г. и немският пътешественик Heinrich Barth, макар и пресилено, че селището се състояло   освен от хана   още от четири или пет разрушени къщи с бедно население. Имената Габровски ханове и Габровица са във връзка с изобилния габър в съседните им гори. Самото име Ханове произлиза от това, че в селището е имало в турско време четири хана, преди 30 — 40 години беше останал един, а сега не съществува нито един.
       Между Хановете и Гара Костенец в  1864 г. е било основано черкезко село, което през Освободителната война е изселено.
Развитие и днешно състояние. Н а с е л е и и е.  Населението на Габровица и Хановете е западно, но не към групата на ихтиманско, каквото е това на с. Момина клисура. В говора си за бъдеще време употребява „ке" и  „некеш", с който белег се приближава към сестримци и изобщо към македонските говори. Полиовци и други родове са от „арнаутски", т. е. от западномакедонски произход, чието преселване, вероятно през XVIII в., е вече забравено, затова минават за кореняци. Обаче повечето родове са местни — кореняци, но има и преселници, все от западните краища на България и дори от Македония.
       Кореняци и в Хановете, и в селото: Дунгарови, Кръпчовци, Полиовци, Бадуловци, Илйовци.
Кореняци само в селото: Таневци, Паровци — смятат се за най-стар корен, основатели на селото; Тотевци, Стоилковци, Радославовци, Тандовци, Тричкаровци, Гьонковци и Мавровци. Повечето от тези родове са дошли от Хановете, без да оставят там следа.